Организацията на строителната площадка и на работните места трябва да осигурява безопасност на всички лица свързани пряко или косвено с изпълнението на СМР, както и безопасен и удобен достъп на строителните машини дори и за къртене на бетон и бетонови елементи. Строителните площадки в населените места или на територията на действащи предприятия се ограждат с плътни огради, високи най-малко 1,80 м. Изкопите с дълбочини над 1,50 м в населените места при неоградени строителни площадки по пътни артерии – улици, тротоари, проходи, както и в градини, площади, дворове и други бетонови изделия. Ако в близост до оградите преминават пътища или нормални жп линии, разстоянието между банкет или най-близката релса и ограда не бива да е по-малко от 2,5 м, а при трамвайни и теснолинейни жп линии – не по-малко от 2,0 м. За преминаване на пешеходци през канавки, треншен и други изкопи техническият ръководител да осигури мостчета с ширина, не по-малко от 0.8 метра, оградени с парапети и добра хидроизолация.

До управление на машини и механизми се допускат лица, които имат документи за правооправление на дадена машина. Работниците,които обслужват и управляват машините трябва да бъдат снабдени с инструкции съдържащи изискванията на техниката за безопасност, указанията за сигналната система, правилата за управление на машината и др. Машини и механизми, които по време на работа и при предвижване могат да бъдат опасни трябва да бъдат снабдени със звукови и светлинни сигнали и устройства. Забранява се работата с неизправни и необезопасени устройства. Неподвижни устройства и механизми трябва да бъдат поставени и надеждно закрепени върху фондамент по одобрен проект. След приключване на работа всички машини и съоражения трябва да се оставят в състояние, което изключва възможността за пускането им. При работа и при предвижване над строителни машини близо до електропроводни линии, трябва да се спазват съответните безопасни разстояния до електричеството.

Получаване на информация

Организация на информацията

Организация на ефективната дейност

Действие

Входа на системата или по-точно човекът се нуждае непрекъснато да получава информация, която след обработване на изхода се превръща в действие. От разнообразната информация достигаща до човека в системата най-важната е идващата от средствата за информация. При това те единствено от разглежданите източници на информация могат успешно да бъдат обект на ергономично оптимизиране на труда. Освен това особено важен е въпроса за съвместимостта и разположение на средствата за информация и органите за управление.

Разположение на средствата за информация – когато човекът оператор не получава информация за производствения процес чрез пряк сетивен контакт се използват междинни информационни звена, наречени средства за информация или индуктори. Предназначени са да представят данните, характеризиращи състоянието и действието на обекта на управление. Следователно оператора действа не с реални обекти, а с техните информационни модели. При създаването на информационни модели и при избора на средства за информация (индукторите) е необходимо да се спазват следните ергономични изисквания:

По съдържанието си информационния модел адекватно да изобразява обект на управление, работен процес, обкръжаващата среда и състоянието на системата за управление

По количество на информацията, информационния модел да осигурява оптимален информационен баланс, който да не води до нежелани явления като дефицит или претоварване с информация

По форма и композиционно съчетание на информацията  информационния модел най-пълно да съответства на изискванията на работния процес и възможностите на човека за приемане, анализ и оценка на информацията както и осъществяване на управляващи въздействия.

Според начина на използване или отчитане на показанията, средствата за информация се подреждат условно така:

–Средства  за информация за контролно или проверовъчно отчитане -при приемане на технологичните показания човека решава проста задача от типа ДА ИЛИ НЕ. Т.е. работи ли машината, нормален ли е работния режим има ли гориво в резервоара и др.

–Средства за информация за качествено отчитане – те дават информация за изменение на управляваните параметри на системата, нарастване  или намаляване на дадена величина, преместване на машината и нейни елементи и др.

–Според начина на въздействие средствата са зрителни и звукови:

Зрителните използват аналогов, дигитален, графичен или линеен метод за представяне. Най-разпространени аналогови зрителни средства са скално-стрелковите индикатори

Дигиталните средства използват различна форма на цифрова информация, барабани, броячи, течни кристали и др.

Опростен вид дискретно зрително средство за информация – цветната сигнална лампа

Графични средства за информация – този метод има редица предимства, свързани с възможностите за бърза оценка на протичащи явления и процеси. Високата степен на абстрактност на този модел позволява в много икономична форма да се представи на оператора не само съвкупността от признаци и тяхната взаимна връзка, но и  връзките им със създадените критерий за управление и качество

Релейни средства – този метод се прилага в случаите, когато не се изисква изобразяване на точната стойност на параметъра, а е необходимо да се фиксира само излизането му от дадени норми. Тези средства имат най-често линейни или кръгови скали, като в някой случай са съчетани с възможности за записване на технологичния процес.

Според това по какъв начин човек въздейства върху органите за управление, те могат да се групират така:

Ръчни – при тях се постига малка сила, голяма точност. По форма и начин на задействане са различни сензори, бутони, ръчки, ключове, волани, лостове и др.

Крачни средства – използват се когато е необходима по-голяма сила и по-малка точност, или когато ръцете са заети с др. дейност – педали, крачни бутони, ключове. Към крачните органи за управление се предявяват следните изисквания: Да извършват команди от типа вкл./изкл. и за регулиране на дадено положение. Използват се за разтоварване на ръцете при голям брой управляващи движения.

Органи за управление задвижвани от др. части на тялото – използват се рядко – лостове, бутони за лакът или коляно

Рационалната конструкция и правилния избор на органите за управление са от особено значение за повишаване ефективността на човешкия труд в системата “човек-машина” Използването на един или друг вид управление зависи преди всичко от задачата на самото управление.

Професионалния травматизъм, професионални заболявания – фактори. От гледна точка на безопасността на труда се различават на:

Труд при нормални условия – когато всички параметри са в оптимални стойности

Вреден труд – при системна работа в неблагоприятни условия над пределно допустимите граници на параметрите

Опасен труд – при работа свързана с професионален риск, токсична, взривоопасна среда и др.

Особено опасен труд – при отстраняване на промишлени аварии

Факторите и параметрите на работното място, раб процес и среда се наричат производствени фактори и по начина на въздействие върху човека се класифицират в 4 групи:

Физични фактори – имат директно осезателно въздействие върху човешкия организъм, това са движещите се машинни елементи, шум и вибрации, топлина, лъчение, осветеност, електричен ток и др.

Химически – наричат се още токсикологични. Теса предимно въздействие от газове, общотоксично дразнещи газове, канцерогенно, мутагенно и действащи репродуктивно върху организма

Биологични – това са микро и макро организми, водещи до травми и заболявания, бактерии, гъби.

Психофизиологични – включително физическо претоварване на организма – статично и динамично, или нервно психологичното претоварване.

В реални производствени условия обикновено действат комплекс от вредни и опасни фактори, специфични за всички технология и професия. Въздействието им върху човешкия организъм може да доведе до трудови злополуки.

Трудова злополука – това е вредно въздействие върху човешкия организъм, настъпило по време на работа или във връзка с преките професионални функции на пострадалия. Труд злополука може да доведе до временна нетрудоспособност, постоянна нетрудоспособност (инвалидност) или смърт. Имат следната класификация:

Производствена травма се получава при кратковременно въздействие на опасен фактор. Травмите са:

Механични наранявания;

Термични изгаряния или измръзвания;

Химични отравяния или изгаряния;

Електрически;

Психични;

Професионалните; Заболявания настъпват при продължително въздействие на вредни фактори. Това са хронични заболявания и хронични отравяния.

Причини за възникване – трудовите злополуки могат да възникнат по организационни, технически или/и субективни причини

Организационните обхващат фактори и параметри на раб среда и място, и правилната им организация

Техническите причини обхващат фактори и параметри на раб среда и място, техническото обезопасяване на конструкциите на машините и съоръженията, както и експлоатационното им състояние

Субективните причини се дължат на човека – квалификация, инструктираност, технологична дисциплина, физическа и психическа устойчивост

Всички трудови злополуки подлежат на разследване. Пострадалия или очевидец информира прекия ръководител за станалото. Дава се първа помощ на пострадалия или специализирана помощ в болница