Появата на синкав пламък, който се предвижва от единия до другия край на тигела за 2—3 s, показва, че е достигната пламната температура на изпитвания битум. Пламната температура на битумите характеризира тяхната термоустойчивост и има значение за взимането на противопожарни мерки при загряване, което се използва в практиката за привеждане на битумите в работно състояние. Пламните температури на нефтените битуми се намират в температурния интервал от 210 до 250°С. Катрани -органични свързващи вещества -високовискозни течности с черен или тъмнокафяв цвят са трудни за къртене от лепкава метерия. Състоят се от високомолекулни въглеводороди и техните серни, азотни и кислородни производни. Получават се като странични продукти при сухата дестилация на твърди органични материали – каменни въглища, торф, дървесина и др., при висока температура без достъп на кислород. При този процес се изменя химичната структура па изходните вещества. В зависимост от суровината, от която се получават, катраните се подразделят на: каменовъглени, торфени, дървесинни, шистови и др. Най-широко приложение в строи­телството намират каменовъглените катрани, които се получават като вторичен продукт при коксуването на каменни въглища. При преработката на 1000 кg каменни въглища при температура около 950?1100°С се получават 700?750 кg кокс, 300-350 m3 коксов газ, 12-15 литра бензол, до 3 кg амоняк и около 30-40 кg суров (първичен) катран. Полученият по този начин суров катран има по­добри качества от другите видове катрани (торфен, дървесен и др.). Суровият катран се подразделя на нискотемпературен и високотемпературен. Той съдържа около 200 съединения и не се използва направо в строителството, а се преработва, при което се получават дестилиран катран, антраценово масло, пек и други продукти. Нискотемпературният катран се получава при полукоксуване на въглища при температура 500-600°С. Представлява маслена течност с тъмен цвят с характерна миризма, обуславяща се от съдър­жащите се феноли и нафталин. Има плътност от 0,85 до 1,0 g/ст3.Високотемпературният катран се получава при коксуване на каменни въглища до температура 1100°С. И той представлява тъм­на маслена течност с характерна миризма, но има по-висока плът­ност – от 1,12 до 1,23 g/сm3.И двата вида суров катран съдържат значително количество летливи компоненти; които се изпаряват дори и при слабо нагряване, а това води до изменение на първоначалните им свойства. Съставните компоненти на суровия катран се отделят при фракционна дестилация при различни температури: първоначално се отделя водата (при 100°С), при температура до 170°С се отделя лекото масло, при 170-270°С средното, при 270?300 – тежкото и при 300?360 – антраценовото. В края на този процес се получава вещества, смес на високомолекулни въглеводороди от метановия, нафтеновия и ароматния ред и техните кислородни и серни производни.

ПРИРОДНИТЕ БИТУМИ са се образували в горните слоеве на земната кора от нефта, който се намира в земните недра. Нефтът, попаднал в горните слоеве на земната кора в резултат на изпарение на леките фракции и под влияние на окислителните процеси и полимеризация, високи температури и налягане, постепенно се е превръщал в битум който след време може трудно да се кърти чисти извозва поради дълготрайната си здравина. По-често се срещат в утаечни скали: пясъци, Пясъчници, глинести грундове, корбонатни скали и др. Природните битуми са органични вещества с черен или тъмнокафяв цвят, при загряване постепенно се размекват. и преминават в течно състояние, а при охлаждане се втвърдяват. Те са неразтворими във вода, но лесно се разтварят в серовъглерод, хлороформ, бензол и трудно в бензин. Рядко се използват в строителството. Прилагат се предимно в химическата и лакобояджийската промишленост. НЕФТЕНИТЕ БИТУМИ се получават при преработката на нефт и нефтени остатъци. В зависимост от способа на производство се различават остатъчни, окислени, екстрактни и крекингови нефтени битуми. Състав и свойства на битумите Елементният химичен състав на всички видове битуми е почти еднакъв и включва: въглерод – 70 – 80%, водород – 10 – 15%, сяра – 2 – 9%, кислород – 1 – 5% и азот – 0 – 2%. Битумите имат плътност от 0,8-1,3 г/см3,  ниска топло­проводност, приближаваща ги до топлоизолационните материали -0,5 – 0,6 W/m.К, специфичен топлинен капацитет – 1,8 +2,0 кJ/(кg.К). Коефициентът на обемно разширение при 25°С е от 5?8.10-4 сm °С повърхностното напрежение при температура 20-25°С е около 25?30 ерга/сm2. Пламна температура – тази, при която газо­образните продукти, отделящи се от битума при нагряване в открит тигел, образуват с въздуха горима смес, която при поднасяне на открит пламък се запалва. Изпитването се провежда на стандартния прибор на Бренкен който се състои от метален тигел, напълнен с пясък, газова горелка, термометър и вътрешен пор­целанов тигел, в който се налива разтопеният битум. Външният тигел се загрява със скорост от 10°С/min, като преди да се достигне очакваната пламна температура, се намалява до 4°С/min. Когато до очакваната температура останат около 10°С, към тигела със загретия битум се поднася открит пламък с дължина 3-4 mm, на разстояние 10?14 mm от повърхността. Появата на синкав пламък, който се предвижва от единия до другия край на тигела за 2—3 s, показва, че е достигната пламната температура на изпитвания битум. Пламната температура на битумите характеризира тяхната термоустойчивост и има значение за взимането на противопожарни мерки при загряване, което се използва в практиката за привеждане на битумите в работно състояние. Пламните температури на нефтените битуми се намират в температурния интервал от 210 до 250°С. Катрани -органични свързващи вещества -високовискозни течности с черен или тъмнокафяв цвят. Състоят се от високомолекулни въглеводороди и техните серни, азотни и кислородни производни. Получават се като странични продукти при сухата дестилация на твърди органични материали – каменни въглища, торф, дървесина и др., при висока температура без достъп на кислород. При този процес се изменя химичната структура па изходните вещества. В зависимост от суровината, от която се получават, катраните се подразделят на: каменовъглени, торфени, дървесинни, шистови и др. Най-широко приложение в строи­телството намират каменовъглените катрани, които се получават като вторичен продукт при коксуването на каменни въглища. При преработката на 1000 кg каменни въглища при температура около 950?1100°С се получават 700?750 кg кокс, 300-350 m3 коксов газ, 12-15 литра бензол, до 3 кg амоняк и около 30-40 кg суров (първичен) катран. Полученият по този начин суров катран има по­добри качества от другите видове катрани (торфен, дървесен и др.). Суровият катран се подразделя на нискотемпературен и високотемпературен. Той съдържа около 200 съединения и не се използва направо в строителството, а се преработва, при което се получават дестилиран катран, антраценово масло, пек и други продукти. Нискотемпературният катран се получава при полукоксуване на въглища при температура 500-600°С. Представлява маслена течност с тъмен цвят с характерна миризма, обуславяща се от съдър­жащите се феноли и нафталин. Има плътност от 0,85 до 1,0 g/ст3.Високотемпературният катран се получава при коксуване на каменни въглища до температура 1100°С. И той представлява тъм­на маслена течност с характерна миризма, но има по-висока плът­ност – от 1,12 до 1,23 g/сm3.И двата вида суров катран съдържат значително количество летливи компоненти; които се изпаряват дори и при слабо нагряване, а това води до изменение на първоначалните им свойства. Съставните компоненти на суровия катран се отделят при фракционна дестилация при различни температури: първоначално се отделя водата (при 100°С), при температура до 170°С се отделя лекото масло, при 170-270°С средното, при 270?300 – тежкото и при 300?360 – антраценовото. В края на този процес се получава твърд остатък, с черен цвят, който се нарича пек. Аитраценовото масло е течност със зеленожълт цвят и характерна миризма, дължаща се на съдържащите се ароматни съединения (атрацен, фенантрен, карбазол и др.). В строителството се използва като антисептично вещество (на дървесина), в комбинация с пек, катран за хидроизолации, в пътното строителство и др. Каменовъгленият пек представлява аморфно вещество с обемна маса от 1250 до 1280 кг/м3. Произвеждат се два вида пек, различаващи се главно по температурите на размекване, съдър­жанието на вода, свободен въглерод и неразтворими в бензол вещества. Пекът се използва в строителството за лепила, лакове, пропиване на хидроизолационни мушами и др. Смесен катран – получава се при смесването на пек с антраценово масло или дестилиран катран.

Съставният катран е най-пригоден за строителни цели, тъй като изменяйки съотношението пек – антраценово масло или пек – дестилиран катран, се получават вещества с различна плътност и температура на размекване. В строителната практика се използват и комбинирани състави от битум и катран, битум и полимерни смоли, катран и полимерни смоли и др., при което се получават вещества с повишени експлоатационни свойства. Приложение на битумите и катраните Битумните и катранените свързващи вещества се използват за получаването на асфалтови и катранени разтвори и бетони, покривни и хидроизолационни материали, покривни и хидроизолационни лепила, пасти и емулсии, антикорозионни лакове и др. Асфалтови и катранени разтвори и бетони Асфалтовите и катранените разтвори и бетони са изкуствени каменоподобни материали с конгломератна структура. Получават се при смесването и втвърдяването на рационално подбрана смес от свързващо вещество – битум или катран, прахообразни минерални . напълнители, пясък и чакъл (за бетоните) и само пясък в разтворите. При използване на битум като свързващо вещество се наричат асфалтобетони или асфалтови разтвори, а при използване на катран – катранови бетони или разтвори. В строителството по-широко приложение намират асфалтовите бетони и разтвори. Асфалтовите разтвори са смес от битум, прахообразен ми­нерален напълнител (варовиково или доломитово брашно и др.) и пясък. Минералният напълнител играе важна роля при струк­турирането на асфалтовите разтвори и от него в голяма степен зависи плътността, якостта и топлоустойчивостта на разтвора които ще е труден за къртене и извозване. Важни характеристики на минералния напълнител е ситността на смилане (близка до тази на цимента) и т. нар. коефициент на хидрофилност. Пясъкът, който се използва обикновено, е на основата на варовика, доломита, базалта или диабаза, тъй като има по-добра адхезия от пясъка на основата на гранит, диорит, андезит. Предпочита се пясък, получен при натрошаването на изброените скали, тъй като той има тетраедърна, а не сферична форма на зърната. Това повишава механичните свойства на разтвора. Изготвянето на асфалтовия разтвор се извършва, като за целта битумът се загрява до около 160-г-180°С, а минералният напълнител до около 180+200°С. Тези два компонента се смесват в определени пропорции, а след това към тях се добавя пясъкът при температура 70-80°С. Асфалтовият разтвор се използва за хидроизолации на плоски покриви, канали, за подове на промишлени сгради, за тротоари и др., като полагането се извършва в горещо състояние с последващо уплътняване. Правилно подбраният и добре уплътнен асфалтов разтвор има добра якост, висока водонепроницаемост и атмо-сфероустойчивост. В строителството се използват и студени асфалтови разтвори, при които битумът се разтваря в органични разтворители.Асфалтовите бетони се различават от асфалтовите разтвори по това, че съдържат в състава си едри добавъчни материали – чакъл или трошен камък. Като такива се използват предимно плътни карбонатни минерали, с които битумите, както стана ясно, имат по-Добра адхезия. Съставът на асфалтовите бетони се подбира, както и съставът на асфалтовите разтвори. Определя се количеството на всеки компонент за осигуряване на необходимата якост, топлоустойчивост и други показатели, зависещи от условията на работа на материала. Топлоустойчивостта на асфалтобетона е по-висока от тази на битума и намалява с повишаване съдържанието на битум.

В зависимост от Срината на добавъчния материал асфалтобетонът е едрозърнест -Ври максимално зърно до 40 тт, среднозърнест – при максимално зърно 25 тт и ситнозърнест – при максимално зърно до 15 тт. В зависимост от условията на полагане асфалтобетонът е горещ и студен. Асфалтобетоните смеси, полагани в студено състояние, втвърдяват в продължение на няколко дни в резултат изпарение на някои летливи компоненти. по-евтини, но имат по-малка дълговечност. Могат да се полагат и при хладно време(над 10 градуса). Горещите асфалтобетони се приготвят в специални смесители при температура 180?200°С, а температурата в момента на полагането трябва да бъде между 130 и 160°С. катранените разтвори и бетони имат по-ограничена област на приложение поради по-ниските му експлоатационни свойства и отделянето на вредни за здравето на хората вещества – фенол, крезол, нафталин  Покривни и хидроизолационни материали: рулоини и листови за монтаж директно върху бетон.  Рулонни материали се подразделят на основни и безосновни Първите се получават чрез обработка на материали, служещи като основа – картон, хартия, стъклотекстил и др. Безосновните се получават във вид на лента с опре­делена дебелина рулонните материали се полагат в един, два или повече слоя, като образуват монолитно покритие.  Най-често използваните рулонни материали са: рубероид, тол,        стъклорубероид,хидрозол,бризол,изол,исргамин. Рубероид – представлява рулонен материал, който се получава при проливане на картон с меки нефтени битуми с едностранно или , двустранно нанасяне на слой от труднотопим битум и посипка с пясък или слюда. Посипката повишава атмосферноустойчивостта и подобрява външния вид на материала. Рубероидът се използва за покриване на скатни и наклонени покриви.  Тол – това е рулонен материал, който се получава при проливане на картон с катран и едностранно или двустранно нанасяне на слой от катран. Толът се използва също както рубероида, а и като хидроизолационен материал за фундаменти, каменни и дървени части на сгради и съоръжения и др. Стъклорубероид – получава се също както рубероида, но осно­вата е стъкловлакнеста. В този случай основата не се пропива, а се нанася битумен слой от двете страни на основата. Този материал е по-дълговечен от рубероида и тола. Използва се за покрития на мно­гослойни плоски водоналивни покриви, хидро- и пароизолации и др. Хидрозол – получава се при пропиване на азбестов картон с нефтени битуми. Използва се за хидроизолации на подземни и други съоръжения, за антикорозионна защита на метални тръбопроводи и Др. Бризол – получава се чрез прокатна обработка на смес от нефтен битум, раздробена гума, азбестови влакна и пластификатор. Намира приложение главно за антикорозионна и топлоизолационна защита на метални тръбопроводи. Йзол – получава се чрез термомеханична обработка на смес от нефтен битум, девулканизирана гума, минерални напълнители и антисептични вещества, след което се валцува на текстилна основа. Намира приложение за хидроизолации на фундаменти, строителни конструкции и др. Пергамин – рулонен материал, който се получава при пропиването на картон с нефтен битум. Използва се като основа под рубероид и за пароизолации.  Листови материали са със специално предназначение и се произвеждат в неголеми количества. Към тях се отнасят покривните битумни листове, хидроизолационните асфалтови плочи. Покривните битумни листове имат правоъгълна или, шестоъгълна форма и се използват за последен слой на покривните покрития. Получават се два вида листове – армирани и неармирани, на основата на битумна смес, съдържаща повишено количество минерален напълнител (повече от 30%). Армирането се извършва с метална мрежа или стъклени влакна след което ще ви трябват услуги с бобкат за да се изкърти и изнесе от основи или приземни плочи. Хидроизолационните асфалтови плочи се получават чрез пресоване на асфалтова или асфалтобетонна смес. биват армирани и неармирани. Използват се за хидроизолации и запълване на деформационни шевове и фуги, особено зимно време. Към тази група могат да се отнесат и хидроизолационните материали и изделия, които се получават чрез импрегнация (пропитка) на неорганични материали с порьозна структура – бетон, керамика, туфи, мушелкалк и др. с битумни или катранени вещества (емулсии, пасти). Дълбочината на пропиване достига до 15—20 мм. Тези материали се използват за изграждане на хидроизолации или футеровки с използването на циментови или асфалтови разтвори. Пожарна опасност на битумните и катранени вещества и материали Един от най-големите недостатъци на битумните и катранени вещества и материали е тяхната пожарна опасност. битумните и катранени материали и изделия се отнасят към горимите материали. Към трудногоримите се отнасят асфалтовите и катранени бетони и разтвори, съдържащи повече от 8% органични компоненти. под 8% съгласно материалите се отнасят към негоримите.При поднасяне на източник на запалване или повишаване на температурата битумите и катраните бързо омекват от твърдо в течно състояние. На практика това се съпровожда с разтичане и капене на тези материали. Това в условията на пожар способства за неговото бързо разпространяване, при което горящите капки стават центрове на запалване. Използваните в редица случаи разтворители и разредители са горими или леснозапалими течности, а парите им при определена концентрация на въздуха и при наличието на източник на запалване могат да се взривят При горенето на материали, получени на основата на битума и катрана, опасност представляват и отделящите се продукти на горене. Те съдържат както токсични газове, така и твърди и течни частици, влошаващи видимостта Горенето на битумните и кат­ранени материали е съпроводено и с бързо повишаване на температурата в околното пространство, което спомага за разрастване на пожара и затруднява действията на огнеборците.

Електронно програмируем автоматичен агрегат за производството на големи скоби

Тази машина позволява завършването на цял работен цикъл – рязане, къртене и формоване/фасониране да се извършва на една единствена машина без необходимостта от междинно транспортиране на материал между работните позиции (управлението и регулирането на производствения процес е постигнато чрез специален софтуер, който автоматично изчислява периметъра на целия профил, в зависимост от специфичния диаметър на бетонното желязо и типа на щифта /малкият вал/ за огъване).

Доколкото гореспоменатите процеси трябва да се изпълняват по традиционния метод, това би изисквало циклите на рязане и огъване да се изпълняват на два различни типа машини (линии за рязане и огъване). Това означава преместване на материал при увеличаване на съответните производствени разходи. Освен това, винаги е трудно да се синхронизира производствения капацитет на стенда за рязане с този на стендовете за огъване, и следователно – трудно да се организира редовно производство във фабриката без изкъртимите проблеми. SINTAX LINE 25 елиминира всички тези проблеми. Агрегатът извършва сгъването на бетонното желязо по искане и следователно доставя готово изделие, което незабавно може да бъде складирано в участъка за складиране.

Най-очевидните предимства на тази машина са:

• -директно производство на готови изделия;
• -редуцирано работно пространство;
• -изискване за само един оператор;
• -прецизни измервания;
• -директно производство на готови изделия;

висока производствена скорост (на изтегляне на бетонното желязо) което в бетона трудно се кърти, чисти, извозва от приблизително 200 m/min; компланарност /едноплоскостност/ на сгъвките;

възможност за огъване на големи профили и размери;

възможност за изпълняване на сгъвки в рамките на познатите стандарти, чрез използването на огъващи щифтове до 200 mm, кърти времето на пренастройване

бързо и автоматично производство на скрапов метал (дори на къси парчета); лесно програмиране на работни цикли от оператор който внимава да не изкърти копшетата.

Поради едновременната работа на няколко режещи инструмента сумарната сила на  рязане и сумарният въртящ момент са значителни, което налага и съответната голяма мощност на главния двигател. Голямата сила на рязане налага и по-голяма стабилност на машината, за да се гарантира получаване желаната точност при обработването.

Револверните стругове се използват в серийното производство за обработване на детайли от прътов материал и на закрепени в патронник къси ротационни детайли, като стъпални валове, втулки, фланци и др. На тези машини могат да се изпълняват всички основни стругови операции.

Револверните стругове се отличават от универсалните стругове с това, че нямат задно (подвижно) седло и задвижващ винт, а имат револверна глава, в която се установяват няколко предварително настроени на размер инструменти (стругарски ножове, свредла, метчици, зенкери и др.). Револверната глава може да се завърта около оста си, при което режещите инструменти влизат последователно в работа. Режещи инструменти (отрезни и профилни) се установяват също и в ножодържача на напречния супорт, който се намира между предното седло и револверния супорт. Рационално е използването на револверните стругове в тези случаи, когато за обработването на даден детайл е необходимо голямо количество режещи инструменти.

Според пространственото разположение на револверната глава револверните стругове биват: с вертикална ос на въртене на главата, с хоризонтална ос напречно или  надлъжно на вретеното, или с наклонена ос.

Броят на скоростите и подаванията на револверните стругове е значително по-малък отколкото на универсалните стругове и превключването им обикновено е автоматично.

Основни параметри, характеризиращи револверните стругове са максималният диаметър на обработвания в патронник детайл, максимален диаметър на обработвания прътов материал и максималното преместване на револверната глава.

Копирните стругове са предназначени за серийно обработване на ротационни детайли със сложен профил, образуващата на които може да е плавно изменяща се или начупена линия. На тях по принцип не могат да се извършват пробивни и резбонарезни операции. В сравнение с универсалните стругове те имат по-ограничени технологични възможности, но по-висока степен на автоматизация и точност на формообразуването при профилни повърхнини.

Главното движение се извършва от детайла, а подавателните, които трябва да бъдат строго съгласувани съобразно профила на обработваната повърхнина – от инструмента. Надлъжното подавателно движение се получава по кинематичен път, а напречното – от специална копирна система.

Копирните системи биват: механични, електрични и хидравлични. Общо за всички тези системи е използването на модели или шаблони, които тя контур еднакъв с образуващата на обработваните детайли.

Затиловъчните  стругове се използват за обработване на задните повърхнини на зъбите на различни инструменти, като цилиндрични, червячнн, дискови (модулни) и други фрези, метчици, а също и плоски гърби­ци.

1.Да се опишат видовете инструктажи

- Начален инструктаж:

Целта на началния инструктаж е лицата,които постъпват на работа,да бъдат запознати с основните правила и изисквания по безопасност,хигиена на труда и противопожарна охрана на територията на обекта,с вида и характера на извършената работа и възможните рискове, които и с изискванията към тяхното поведение с оглед на здравето и живота им. Началният инструктаж се провежда с новопостъпващи работници и служители; учащи и лица на производствена практика;работници и служители от други предприятия,които ще работят или пребивават на територията на предприятието. Началният инструктаж се провежда по утвърдена от работодателя програма, в която се включват следните групи въпроси:

1) Въпроси от общ характер:

- запознаване с характера на производството,съществуващите опасности в района на предприятието машини, съоражения,шахти, асансьори, използван транспорт, наличие на вредни за здравето фактори на работната среда и трудовия процес

-установен ред в района на предприятието и на работните места;

-в разяснение за причините и характера на най-често допусканите трудови злополуки,примери за допускани грешки и нарушения;

- основни положения и ред за регистриране на трудовите злополуки и професоинални заболявания;

- запознаване със специфичните опасности и рискове за здравето,свързани с конкретните технологии и употребявани материали и с начините и средствата за предпазване;

- лични и колективни предпазни средства,специално работно облекло,значение и начин за ползване и съхраняване;

- общи правила за оказване на долекарска помощ про злополуки и отравяния;

-безопасност на движението в района на предприятието и извън него;

-запознаване с аварийните планове.

2) Въпроси,свързани със съответната дейност или професия:

- конкретни правила и изисквания по безопасността, хигиената на труда и противопожарната охрана, отнасящи се за цеховете, производствата, дейностите, технологичните процеси за къртенето на згъстени маси, работните места, машините, механизмите, инструментите и електросъораженията, с които ще се работи;

- опасни работни места,свързани с високо ниво на производствен риск-възможни аварии,повреди и усложнения,които могат да възникнат;

- енергийни уредби и съоражения на територията на предприятието и общи изисквания за безопасната им експлатация;

- съществиващи опасности и рискове за здравето, тяхното непосредствено и отдалечено въздействие;

- използвани знаци и сигнали за безопасност и противопожарна охрана и изисквания за специфично поведение на работещите;

- транспортиране на хора,на материали и готова продукция;

- съхраняване на опасни химически вещества, начин за безопасна работа с тях и мерките,които трябва да бъдат предприети при разливане и разпиляване;

- конкретни забранителни разпоредби, действащи в предприятието и други специфични правила и изисквания.

- Инструктаж на работното място:

Инструкатжът на работното място е практическо запознаване на работника или служителя с конкретните изисквания за безопасното изпълнение на трудовата дейност и се провежда на работното място,преди да му бъде възложена самостоятелна работа. Инструктажът и обучението на работното място се провеждат на основата на действащите правила и инструкции за безопасна работа,като тематиката и продължителността им се съобразяват и с всички други изисквания,регламентирани в специфичните за дадена дейност или вид работа нормативни актове. Инструктажът на работното място приключва, след като ръководителят, разрешаващ самостоятелна работа, се убеди, че работещият познава правилата за безопасен и здравословен труд за извършваната от него дейност.Допускането на инструктирания работник или служител до самостоятелна работа се удостоверява с подписа на ръководителя в книгата за инструктажи.

- Периодичен инструктаж:

Периодичният инструктаж има за цел да поддържа и допълва знанията на работещите по безопасност,хигиена на труда и противопожарна охрана. Периодичният инструктаж се провежда не по-рядко от един път на три месеца,ако в други нормативни актове не е регламентирана по-малка периодичност. Инструктажът се провежда от прекия ръководител на дейността или друго лице,определено със заповед на работодателя,като тематиката се определя в зависимост от характера на работата и условията на труд. Периодичният инструктаж се провежда индивидуално или групово в зависимост от изпълняваната работа.На отсъстващите работници или служители периодичният инструктаж се провежда в деня на идването им на работа.

- Ежедневен инструктаж:

Ежедневно се инструктират работници и служители, заети в дейности с висок производствен риск: работещите в подземни минни, строителни и геолодопроучвателни обекти, кариери, при експлоатацията на транспорта, добива на нефт и газ, производството и употребата на взривни материали и с опасни химически вещества, както и работещи на съчетани и рискови кърти чисти извозва обекти. Ежедневния инструктаж се провежда от прекия ръководител на работата или друго лице,определено със заповед на работодателя,и се документира в Книга за ежедневен инструктаж или чрез използвани в предприятието ежедневни листове за назначение на работещите.

- Извънреден инструктаж:

Извънредния инструктаж се провежда:

1) След всяка смъртна,тежка,аварийна трудова злополука,пожар,промошлена авария и природно бедствие;

2) При констатирани груби нарушения на нормите и изискванията по безопасността,хигиената на труда и противопожарната охрана;

3) По нареждане на контролен орган.

По преценка на работодателя или прекия ръководител при организиране на ремонтни или други дейности с участие на работници и специалисти с различни професии и квалификация,както и при работи,изискващи специфични мерки за безопасност и противопожарна охрана,преди започване изпълнението на задачите на работещите се провежда извънреден инструктаж.Този вид инструктаж се провежда с работещи,отсъствали от работа повече от 45 дни,независимо от причините,след завръщането им на работа,преди да започнат да изпълняват преките си задължения.Извънреден инструктаж се провежда и при промяна на технологичния процес при въвеждане на нови машини и съоражения,при промяна на работното място и организацията на работа.

За транспортиране – по-удобна от всички куфари:

• Изключително лесно захващане с прищракване и разделяне на различни L-BOXX-кутии за удобното транспортиране на няколко електроинструмента.
• Изключителна съвместимост със Sortimo: пасва идеално и директно без адаптер към изпитаната от TUV система за оборудване на превозни средства на фирма Sortimo за оптимална безопасност при натоварване и защита на пътниците също и в екстремни ситуации няма да се чупи лесно.

За съхранение – по-гъвкава от всеки куфар:

Чрез богатата производствена програма за консумативи на Sortimo L-BOXX-кутията може практично да се конфигурира произволно, за да съхранява надлежно електроинструменти,  за къртене и всякакви принадлежности и консумативи от бизнеса кърти чисти извозва бизнеса, .

Така L-BOXX-кутията става Вашият дългосрочен партньор по отношение на реда и транспортирането, която със своята здрава конструкция няма да се изкърти и да Ви изостави и при натоварвания до 100 kg.

Новият акумулаторен пробивен винтоверт GSR 14,4-2-LI Professional сега може да се купи вече в L-BOXX-кутия.

В химическата промишленост авариите с отделяне на отровни вещества водят до поразяване на хора и разрушаване на  машини и съоръжения. Тези производствени аварии често са съпроводени с експлозии с огромна разрушителна сила и с пожари, водещи до големи материални загуби и замърсявания на въздуха на цели райони с промишлени отровни вещества.

По-големи промишлени аварии в България са:

- На 28.02.1985г. в Нефтохимическия комбинат в град Плевен при неспазване на правилата за ремонт в цеха за вакумна дестилация се е образувал пожар, при който е разрушено обурудването в цеха;

- На 4.09.1985г.в металургичния комбинат „ Кремиковци“ – София е станала експлозия в цеха за студено валцуване при ремонт на резервоар за солна киселина, поради неспазване на инстрикцията за техническа безопасност. В резултат на аварията са загинали 6 души.

- На 1.11.1986г. в завод 2 за производство на хлор, винхлорид в Химическия комбинат Девня става един от най-крупните производствени аварии. Цехът е разрушен, загинали са 20 души, а 18 са ранени. Нанесени са значителни материални щети.

- На 09.10.2007г. в завод „Арсенал“ гр. Казанлък се взриви устройство за производство на експлозиви. Убит е един, а ранени четирима работника.

Най-често срещаните промишлени отрови са амоняк и хлор. Амонякът е силмо отровен задушлив газ, два пъти по-лек от въздуха, разтворим във вода. Предизвикава сълзотечение, сърбеж, зачервяване на кожата, блки в очите. Засяга горните дихателни пътища, а това води до силни  пристъпи на кашлица. В случаи на тежки отравяния може да настъпи сърдечна слабост и смърт.

Хлорът е силно отровен газ с остра, задушлива миризма, негорим, с жълтозелен цвят, разтворим е във вода. Предизвиква силно раздразнение на дихателните пътища, кашлица, болки в гърдите, парене и сълзене в очите, предизвиква изгаряния на кожата. При висока концентрация може да причини оток на белите дробове и смърт.

Радиоактивното замърсяване може да се получи при разпръскване на радиоактивни вещества по повърхността на предмети от околната среда, във въздуха и в течности. Тези вещества могат        да попаднат върху кожата на хората /външно замърсяване/ или вътре в тялото /вътрешно замърсяване/. Отстраняването на външното замърсяване с радиоактивни вещвества се постига чрез обилно измиване с вода и миещи препарати. Вътрешното замърсяване е много опасно, може да доведе до тежки и необратими последствия за организма.

Опасност от радиоактивно замърсяване може да възникне вселдствие на радиационна авария, трансграничен пренос или при нарушаване мерките за безопасност при работа с източници на йонизиращи лъчения.

За територията на България нормалният радиационен фон е от 0,08 до 0,4 микросиверта в час. Въпросите свързани със сигурността    на АЕЦ имат важно занчение за всички страни. Извършва се непрекъснат радиационен контрол и се предприемат изключително строги превантивни мерки за недопускане на аварийна опасност. Осъществява се обмен на информация чрез Международна агенция по атомна енергия /МААЕ/ към ООН, подписани са двустранни спогодби между съседни страни за ъведомяване и оказване на помощ. Възможността за възникване на авария в АЕЦ е сведена до възможния минимум. Това се отнася и за нашата АЕЦ „Козлодуй“.

При различните замърсявания, хората трябва да използват индивидуални средства за защита – противогаз, респиратор, памучно-марлена превръзка.

- Сложни – съвкупност от организационно и технологично неделими прости стр процеси.Продукция:изкопи, зидарии,мазилки,стб елементи

- Комплексни – съвкупност от сложни стр процеси в технологи1на последователност.Примери: изграждането на нулев цикъл, надземната част, довършителни работи.