С мощно развитата си гъсто облистена корона, с гордата си осанка и вкусните си плодове, ореховото дърво се, е използвало с почти и уважение сред хората още в далечното минало. При раждане на дете се, е засаждало орехово дърво. Затова са го наричали дървото на живота. По време на сватби, древните гърци, а и в някои краища на нашата страна, са хвърляли над гостите орехи, защото са смятали ореха за символ на плодородието.

Орехът обича предимно топлите и закътани места с мек климат. За негово отечество се смята Близкият изток, откъдето старите гърци го пренасят в Европа. Други предполагат, че той произхожда от Средиземноморска област. В днешно време, орехът, е намерил широк прием – от най-западните райони на Европа до източното крайбрежие на Азия. Развива се добре върху богати и свежи почви, и на терени с плитки, дори чакълести и каменливи почви. Орехът достига височина до 25 метра, а дебелина повече от метър. Преживява до дълбока старост – около 500 години.

В това дърво се цени всички. Дървесината му се търси в мебелното производство заради красивите й фигури. В миналото листата му са били използвани против отравяния от гъби. Чай от орехови листа народът използва против простудни заболявания, възпаление на венците, ревматизъм и други, поради високото съдържание на витамин C. Със зелената обвивка на плода се боядисват прежди. От ореховите ядки се добиват етерични масла, киселини и други химически съединения. Те действат активно и за оросяване на кожата, заради което се използват и против кожни заболявания. Най-много се ценят, обаче плодовете поради богатото им съдържание на белтъчини, мазнини и захари, витамини, минерални соли – калций, фосфор и др., и на йод – много важен за действието на щитовидната жлеза.