Архитектура

Архитектурата, е изкуствена организация на материалното пространство за задоволяване на основните жизнени процеси в бита, труда и културата на хората. Сложността й същност като обществено явление включва в диалектическо единство утилитарно-функционални, технико-икономически и художествено-естестически изисквания към архитектурното произведение.

Материалното пространство, обект на архитектурната деятелност, се организира с помощта на материални обеми, съчетани от линии и повърхнини. В този смисъл линиите, повърхнините и обемите са специфичният архитектурен език.

Сам по себе си езикът на линиите, повърхнините и обемите не, е художествен. Те, обаче имат свойството в процеса на зрителното им възприятие да възбуждат определено емоционално състояние. Така например хоризонталната линия предизвиква впечатление за покой, уравновесеност, устойчивост, докато вертикалната предизвиква впечатление за динамичност, напрежение, устрем, неуравновесеност. Тези чувства и идеи са твърде слаби, когато са резултат на отделно въздействие върху човешкото възприятие. Когато, обаче въздействат в комплекс се получава емоционално впечатление.

Съзнателният процес за формиране на емоции не се, е появил изведнъж. В началото човек, е строил своите жилища, ръководен само от чисто утилитарно предназначение на съоръжението. Необходимо, е било много време, за да започне съзнателно да търси емоционално въздействие в съчетаните линии и повърхнини. И когато този процес се, е осъществил, когато човек, е осъзнал обективните възможности за художествено въздействие на тези съчетания, архитектурата се, е превърнала в творческа дейност, в изкуство.