Фирмите (предприятията) и населението, които чрез своята дейност образуват и / или третират отпадъци оказват натиск върху околната среда. НСИ събира информация за производствени отпадъци чрез годишни статистически въпросници, попълвани от фирмите, генератори на отпадъци, а за битовите и строителни отпадъци – чрез информация, предоставена директно от общините. ИАОС събира информация за опасни отпадъци чрез информационни карти – отчети и декларации от лицата, при чиято дейност се образуват и/или третират отпадъци.
Отпадъците, образувани от разкриването, добива и преработването на подземни природни богатства (с код на групата 01.00.00 от Списъка на отпадъците, съгласно Приложение 1 към Заповед № РД–323/1998 г. за класификацията на отпадъците)са изключени от анализа и са разгледани подробно в раздел Земни недра и подземни богатства.
Принципите за отстраняване на отпадъците от мястото на произвеждането им са много общи, независимо дали това са промишлени, комунални или от земеделска и животновъдна дейност. Ако това не бъде направено, последствията могат да бъдат много опасни за околната среда.
Отстраняването на отпадъците включва следните етапи:
– при услугите кърти, чисти, извозва отпадъците се депонират на сметище за строителни отпадъци
– събиране в подходящи контейнери или извозване до временни депа;
– транспортиране до мястото на преработване със спазване на всички мерки, опазващи околността на транспортните артерии от замърсяване;
– обезвреждане и оползотворяващо преработване или депониране, безопасно за околността.
Твърдите битови отпадъци са много разнообразни по проиход, състав и количество. Съставът им силно зависи от сезона, от културата и икономическия статус на населението, от урбанизацията на селищата, дори и от нивото на търговското снабдяване.В най-ново време значителна част от отпадъците са от хартиени и пластмасови опаковки на храни и други стоки, а липсата на организация за оборот на стъкления амбалаж пък е причина за увеличаване на стъклото в сметта.
В най – общия си вид твърдите битови отпадъци се изхвърлят и съответно “депонират” заедно с всички останали битови отпадъци. Tяхната специфичност се определя от последиците, които могат да настъпят при тяхното депониране или унищожаване чрез изгаряне, както и от възможностите за използване на някои компоненти от тях, подлежащи на рециклиране.
Депонирането е най – старият и най – често практикуван метод за освобождаване от твърди отпадъци.В света над 70 % от битовите отпадъци се дипонират. Повечето алтернативни възможности за обезвреждане на отпадъците, като изгаряне, компостиране, рециклиране и т.н., не могат да функционират самостоятелно без използване на депа за крайния остатък и за отпадъците, които не могат да бъдат третирани при съответния процес.
Сложни са процесите, които протечат в депото за битови отпадъци.То е един биохимичен реактор, в който органичните вещества се разграждат микробиологично. При това се получават биогазове.
Правилно построените и експлоатирани депа предлагат относително безопасен начин за обезвреждане на отпадъците. Предвидени са мерки за намаляване разнасянето от вятъра на по – леките фракции отпадъци, ограничава се развъждането на гризачи и насекоми, както и разнасянето на отпадъци от птиците; въведени са режими на покриване на натрупаните отпадъци с изолиращ слой пръст или подходящо уплътняване.
Въпреки отбелязания напредък за организирането на депата за отпадъци, в много страни, включително и у нас, голяма част от отпадъците се изхвърлят на открити, некотролирани места, което създава сериозен екологичен риск. По данни на Националния статистически институт, броят на депата с организирано събиране и извозване на отпадъци в България е около 700; те събират около 77 % от битовите отпадъци.