Ако се изкачите високо към върховете на нашите големи планини ще срещнете много интересни и редки растения. Из пукнатините на стръмните и непристъпни зъбери на Пирин и Централна Стара планина над 1700 метра надморска височина може да намерите нежното, мъхесто цвете на планината – Еделвайс. През 1898 година ботаникът Иван Урумов го, е открил за първи път в Троянския балкан на „Козята стена”. Овчарите тогава са го наричали „Балканска звезда”.

През 1909 година градинарят ботаник И.Келеров го открил и в Пирин планина. Този свидетел на живота на орлите и дивите животни разкрива своята красота и свежест пред смелите туристи. От незапомнени времена, той, е бил събиран като рядка украса от населението на Алпите, Пиренеите и Карпатите, тъй като изсушен запазва красотата си дълго време. Когато бил изтребен по леснодостъпните места, откъсването му започнало да се смята за туристически подвиг.

Цветето, е високо до 20 сантиметра, покрито с власинки. Цъфти през юни-юли. Цветовете му приличат на звездички с около 10-12 листенца, наредени в кръг. Издържа и върху варовити почви. Може да се отглежда и в саксии. Листата са силно стеснени, прикрепени са без дръжка за стъблото и са покрити с бели, копринени власинки. Долните листа са по-големи, а нагоре постепенно намаляват. Под лупа или микроскоп може да се види, че косъмчетата(трихомите) така са усукани и сплетени, че маскират зеления цвят на „цветните листчета”. Всъщност това не са цветни, а стъблени листа, облечени с космена покривка. Тези косъмчета са мъртви клетки с въздушни клетъчни празнини и когато светлината се отразява от тях, листата изглеждат бели.

Еделвайсът расте по сухите места и е изложен на силно прегряване от слънчевите лъчи. Но окосмените клетки задържат въздуха, наситен с водни пари, и така намаляват изпарението от листата. От друга страна, космената покривка действа като „слънчобран” – намалява поглъщането на слънчева топлина.

Цветовете на Еделвайса се използва медицината за приготвянето на лекарства против болести на белите дробове, сърцето и други. Животните не го ядат, тъй като съдържа вещества с неприятен вкус. Пчелите го обичат, макар, че трудно го откриват. Ниското му стъбло и сребристият му мъхест цвят са ценни качества за градинарството.