Продължете към съдържанието

02345Всички носещи конструкции на сградите, независимо от структурния им вид се характеризират с определена конфигурация и взаимно разположение на съставните части. Най-същественото от тези пространствено-геометрични особености се изразява чрез така наречените конструктивни схеми. Конструктивната схема представлява опростено планово изображение на опорния контур на дадена конструкция. Опорен контур се нарича контактната плоскост на покритието с опорите (колони, греди, стени).

Според характера на опорния контур има различни конструктивни схеми Най-често прилагани са криволинейните и праволинейните. Най-голямо приложение в строителството [имат праволинейните конструктивни схеми. Те могат да бъдат еднопосочни (надлъжни или напречни и двупосочни клетъчни). От съчетаването им се получава «смесена» конструктивна схема, при която ясно личат зоните на изходните схеми. Безгредовите изпълнения образуват самостоятелна група на нелинейните (точковите) конструктивни схеми, а високите сгради с носещо ядро — групата на централните конструктивни схеми.

Надлъжната конструктивна схема се характеризира с възможностите за свободно разполагане и евентуално преместване на вътрешните напречни стени, които могат да бъдат изпълнени от леки материали. Третирането на фасадата е сравнително ограничено, особено ако конструкцията е безскелетна, т.е., ако фасадните стени са носещи. Тази конструктивна схема намира широко приложение при административни, канторски, училищни и други сгради.

Напречната конструктивна схема ограничава вътрешните преустройства в надлъжно направление — особено при безскелетно изпълнение, но осигурява по-добра звукоизолация в рамките на отделната конструктивна ос и дава възможност за свободно третиране на надлъжните фасади.

Смесената конструктивна схема може да бъде успешно прилагана с оглед отстраняване недостатъците и запазване предимствата на изходните схеми.

Двупосочната (клетъчната) конструктивна схема гарантира висока антисеизмичност на сградите и е най-разпространената схема в нашето строителство. На нея са присъщи едновременно предимствата и недостатъците на надлъжната и напречната конструктивна схема. При безскелетно изпълнение тя води до сковано «твърдо» планово решение, което в архитектурно отношение е неблагоприятно.

Нелинейните (точковите)конструктивни схеми създават изключителна свобода по отношение плановото решение и третирането на фасадите, но приложението им е свързано с преразход на стомана и бетон, независимо от сравнително по-малката им устойчивост.

Централните конструктивни схеми позволяват постигането на значителна устойчивост на носещата конструкция; като освобождават разпределението и фасадата от елементи, които биха затруднили решението им.