През последните десетилетия населението на градовете непрекъснато се увеличава. Създава се пренаселяване, което влошава жилищните условия. Предизвиканата остра жилищна криза поражда нуждата от разширено строителство на нови жилища. Масовото строителство на малкоетажни сгради за тази цел, е неподходящо, тъй като то ще предизвика многократно разширяване на градската територия и на уличната мрежа, което, е свързано със скъпи благоустройствени работи и с усложняването и оскъпяване на транспорта и обслужването.
Необходимостта да се пести строителният терен логично налага да се строят многоетажни сгради, които в случая имат редица икономически и функционални предимства. В тях необходимия терен за едно жилище, е многократно по-малък, стойността му, е по-ниска поради общите основи, стълбище, покрив и инсталации, жилищата са значително по-топли и могат да се отводняват централно. По-малката градска площ води до икономии в благоустрояването, транспорта и обслужването. Многоетажните сгради са подходящи за организирането на масово строителство. Тези предимства предизвикват широко разпространение на многоетажните сгради, чийто дял и значение в жилищното строителство на градовете растат непрекъснато.
Конструкцията на многоетажните жилищни сгради се избира в зависимост от броя на етажите. С масивната конструкция – от носещи тухлени зидове и масивни или монтажни стоманобетонни подове, е подходящо да се изпълняват сгради с височина до 3 етажа. При 4 до 16-20 етажа се използва монолитен или моноетажен стоманобетонен скелет, а при по-голяма височина, е целесъобразно скелетът да се прави от стомана. При индустиализираното строителство съществува значително разнообразие по отношение на прилаганите конструктивни системи – безскелетни, скелетно-панелни, от обемни елементи и др., като при всяка от тях са възможни различни схеми.
Основната единица в многоетажните жилищни сгради, е жилището, предназначено за обитаване от едно семейство(апартамент). Според начина на разполагане на жилищата и свързването им със стълбищната клетка съществуват няколко композиционни форми – галерийни, коридорни и секционни. Като отделна форма за приема и пунктовата сграда, която, е едносекционна сграда с височина от 12 до 16 етажа.