Мразоустойчивостта на бетона се установява по стандартен начин, който само условно характеризира това свойство на бетона. По-перспективен е вероятно безразрушителният метод за определяне на динамичния модул на линейна деформация посредством ултразвук. И двата метода са продължителни, но при втория поне броят на пробните тела е много намален.

Мразоустойчивостта трябва да се използува като критерий за определяне на състава на бетона, но не и за контролиране на качеството на изпълнени съоръжения.

Изисквания за мразоустойчивост зависят от температурата на околния въздух и от възможността за променливо намокряне и изсъхване на бетона, а във втория — и от категорията на сградата или съоръжението. Проектантът може да предпише и по-голяма мразоустойчивост, ако има за това мотивирани съображения, както и да използува показателя мразоустойчивост като косвен за устойчивостта на бетона срещу други влияния.

И за мразоустойчивостта допринася главно плътността на бе¬тона, но влияние оказват също опънната якост, модулът на ли¬ нейна деформация, пълзенето, топлинното разширение и топлопроводността. Освен главната причина за появяването на дефекти в бетона при замръзване, а именно обемното увеличаване на водата при превръщането й в лед, напрежения и пукнатини в бетона могат да се появят и ако коефициентите на линейна топлинна деформация на циментния камък и на добавъчните материали са много различни, особено при резки температурни промени. Механизмът на замръзването е следният.

На повърхността на бетона се образува лед, който я уплътнява (запечатва) спрямо околната среда. Ледът притиска незамръзналата вода навътре към незапълнени с вода капилярни пори. При движението си навътре водата упражнява натиск върху стените на порите и ако опънната якост е малка, предизвиква пукнатини. Ако обемът на незапълнените с вода пори е малък (или ако въобще бетонът е водонаситен), при недостатъчна якост на бетона натискът от леда направо предизвиква пукнатини и дефекти в структурата.