Огнеупорен е този бетон, който е способен да запази в определени граници своите физико-механични свойства при продължително въздействие на високи температури — над 200°С (БДС 12770— 75). В зависимост от степента на огнеупорност се различават следните видове бетони:
— високоогнеупорни — с огнеупорност над 1770°С;
— огнеупорни — с огнеупорност от 1580 до 1770°С;
— огнеустойчиви — с огнеупорност до 1580°С.
От тази класификация се вижда, че първите два вида огнеупорни бетони са предназначени за промишлени агрегати, подложени на високи температури. Тези бетони се приготвят със специални цименти — високоглиноземен цимент или портландцимент е фосфорен анхидрит и обикновен глиноземен цимент. Като ситно смлени добавки, пясък и едър добавъчен материал се използуват хромит, високоглиноземен шамот, обикновен шамот , магнезит и до. Тези материали са във вид на високоогнеупорни и огнеупорни тухли, които се натрошават и смилат, за да се получат необходимите съставни части на бетона. Съществуват методи за проектиране на съставите на тези огнеупорни бетони, но извършването на лабораторни опити за определяне на окончателните състави и проверяване на предписаните физико-механични свойства — начална якост на натиск, остатъчна якост след нагряване, огнеупорност по специална методика, температура, при която започва деформацията при натоварването 0,2 МРа и др., са неизбежни и наложителни.
При огнеустойчивия бетон, където температурният интервал е много по-голям — от 200 до 1580°С, има възможност в зависимост от работната температура да се използуват различни материали. За свързващо вещество може да се използува глиноземен цимент, портландцимент, шлакопортландцимент и водно стъкло. Като материал за получаване на ситно смляна добавка се използуват шамо от клас А и Б, обикновени машинни тухли, гранулирана доменна шлака, тецова пепел, керамзит, шистопорит, горивна шлака,, льос и др. Като материал за получаване на пясък и едър добавъчен материал се използуват шамот, обикновени глинен и тухли, сгурии, отпадъчни доменни шлаки, базалт, диабаз, андезит, туфи и леки добавъчни материали от вида на керамзита, шистопорита.термозита и др.Чрез вида на свързващото вещество, ситно смлените добавки, добавъчните материали и състава на бетона могат да се удовлетворят изискванията за различни работни температури (до 400, 600, 800, 1000 и 1200°С).
За поведението на обикновения бетон при въздействието на по-високи температури (100, 150 и 300°С) бихме подчертали следното. При еднодневно нагряване на бетона при температура 100°С се забелязва слабо намаляване на якостта на натиск. При повишаване на температурата до 300°С се забелязва увеличаване на якостта , като най-голямото процентно увеличение (стигащо до 30%) се забелязва при 150°С. Това става за сметка на взаимодействието на калциевите окиси на циментния камък със силициевия окис на пясъка, образуването на хидросиликати с различна основност, а също и допълнителната хидратация на минералите на циментния клинкер.