Продължете към съдържанието

Zemanta Related Posts ThumbnailПри този метод в бетона се поставят предварително стоманени, пластмасови или други тръби. След бетонирането по тръбите се пуска пара. Температурата на парата и скоростта й се избират така, че загряването на бетона непосредствено до тръбата да не превишава 80-—90°С. За отвеждане на кондензата хоризонталните тръби трябва да имат минимален наклон (0,5%). Методът се из¬ползува сравнително рядко, тъй като тръбите често остават в бетона. Някои елементи, например тип Спирала или центрофугални стълбове и др., са неподходящи за прилагане на загряване отвътре по естествените кухини, които се образуват при формуването.

Общо за всички методи за бетониране при зимни условия трябва да се подчертае, че те не осигуряват напълно достигането на проектните характеристики на бетона. Ето защо трябва да се полагат специални грижи за по-нататъшното му втвърдяване. Много е важно например бетоните да бъдат защитени от прякото действие на мраза и атмосферните влияния. Не трябва да се до¬пуска заледяване и задържане на сняг върху бетона. Не е добре бетонът да остава и на силно течение — вятърът може да изсуши много бързо бетонните повърхности и при ниски температури. При затоплянето на времето бетоните, положени при зимни условия, трябва да се поливат по-често, за да се осигурят условия за по-нататъшното увеличаване на якостите им.

Особено важно е да се контролират и доказват якостите на бетона преди декофрирането и натоварването на конструкциите. Най-добре е това да става с контролни пробни тела, приготвени и третирани при същите условия, при които е отлежавал бетонът. Само по този начин може съвсем сигурно да се установи дали действително бетонът е втвърден до проектните изисквания. В противен случай въпреки взетите мерки могат да се получат неприятни изненади и да се стигне до нежелани аварии, най-малко до големи провисвания и поява на пукнатини в конструкциите.

Подбирането на най-подходящия метод (или комбинация от методи) за зимно бетониране трябва да се извършва особено грижливо и непременно с оглед на конкретните условия на дадения обект. При това въпросите трябва да се разглеждат не само технически, но и икономически и организационно, за да се получат оптимални решения.