Сепариране на отделни компоненти от комуналните отпадъци и тяхното оползотворяване.
Самостоятелно събиране и сепариране на отпадъците е трудно осъществим процес. Едновременно преди успоредно с други методи за обработване на отпадъците се прилага механизирано сепариране. Методите, които се използват в световната практика, биват:
– Мокри. Материалът се превръща с вода в кашообразна маса, прецежда се и се подлага на магнитно сепариране, сортиране в поле с високо напрежение, оптично разделяне.Регенерират се влакнообразни материали, желязо, алуминий, стъкло.Органичните примеси се изгарят.
– Сухи. Материалът се смила в чукови, топкови, валцови или друг тип мелници. Следва пресяване, ветрово отвяване и се извлича до 80% от съдържащата се в комуналните отпадъци хартия. Желязото се отделя чрез магнитен сепаратор, алуминият – чрез електроиндукционни процеси, медта и цинка – чрез флотация.
Формите на оползотворяване на материалите, които се съдържат в отпадъците, са твърде разнообразни, например:
– Повторна употреба на неизменящи свойствата си отпадъчни материали /стъклени отпадъци, кофички от полистирол и др/;
– Регенериране и повторно включване в производствения процес /хартия, стари стъкла, пластмаса, метали, хранителни отпадъци и др./
– На сметище враждебна има трошачка за бетон които се използва повторно и е добит в следствие на цялостните услуги „кърти чисти извозва“ в София
В развитите страни около ? от масата на комуналните отпадъци е хартията. При регенерацията, освен влакнести материали /предимно дървесина/, се икономисват и вода, и енергия. При повторно и многократно използване хартиени отпадъци регенерираният материал е късовлакнест, което понижава качеството на хартията.
– Компостиране.Това е изкуствено ускорен биохимичен процес, скойто се цели оползотворяването на отпадъци, съдържащи се предимно органични компоненти, чрез превръщането им в хумусоподобна маса.
Чрез компостирането се създава предпоставка за възвръщането на голяма част от отпадъците в естествения кръговрат на веществата.
Недостатък на всички методи за компостиране е, че високомолекулнитевещества трябва най-напред да се хидролизират по ензимен път. Друга слабост е, че поради липса на водна среда дифузионните процеси са значително забавени. Това определя голямата продължителност на компостирането, 12-18 месеца. Провеждането на компостирането става чрез предварително смилане на материала. Може да се добави и активна утайка.
Зрелият компост се използва като: подобрител на почвата /при тежки глинести почви; при леки пясъчни почви;намалява почвената ерозия и др./ или тор/укрепва кореновата система, задушава малките плевели и предпазва повърхността на почвата от пресъхване/.
Компостът от битови отпадъци може да съдържа токсични вещества/например тежки метали/, когато се произвежда от смесени отпадъци.
Изгаряне на отпадъци. Димните газове от инсталацията за изгаряне на отпадъци съдържат много токсични вещества.
Голям проблем при изгарянето на битови отпадъци е наличието в тях на тежките метали в различна форма: като добавки в изкуствените вещества /кадмий, хром/ в батериите /никел, кадмий, олово, живак/ в осветителните тъби /живак/, в термометрите /живак/ и др.