Те започват с изкопаването и пренасянето на хумусния почвен хоризонт „на депо“, близо до обекта. Този пласт съдържа много гниещи вещества и не може да се използва за строителни работи. Той обаче, е необходими впоследствие(за завършването на обекта) като почвоподобрител в озеленителните работи, което налага да бъде запазен.

В зависимост от предназначението, ширината и дължината на изкопите те се делят на: общи изкопи, изкопи за основи, изкопи за стъпки на колони и други.

Те се правят обикновено за сгради или сутерен или за други съоръжения, които са вкопани в земята и имат ширина, по-голяма от 1,20 метра. Стените им трябва да бъдат вертикални. Когато структурата на почвата не позволява това, правят се наклонени. Наклонът на откосите зависи от характера на почвата. При много случаи, обаче, не, е възможно стените на изкопа да се изпълнят наклонено – с откоси, – като например при строеж на уличната регулационна линия, при строеж на граничните линии с други парцели и пр. Тогава изкопите се правят с вертикални стени, които се укрепват по различен начин – в зависимост от дълбочината и предназначението им.
Тесните изкопи се укрепват чрез вертикални колове, закрепени с разпънки. Коловете за укрепването се поставят на 1,00 – 1,50 метра един от друг. Земната маса се поддържа с талпи, които постепенно(с направата на фундаментите) се изваждат.

Всички масови изкопни работи в съвременното строителство на напредналите държави, както и у нас се извършват машинно, а товаренето и транспортирането на пръстта – механизирано. Само изкопите за малки сгради и съоръжения, както и оформянето на големите, машинно направени изкопи се правят ръчно. Съотношението между ръчното и механизираното изпълнение на изкопите се уточнява предварително – в плана за организацията и механизацията на строителството. С този план се уточнява и количеството на почвите, които ще бъдат складирани „на депо“ или ще бъдат транспортирани извън строителната площадка.