Леската, е един средно висок храст, който ни привлича с вкусните си шоколаденокафяви орехчета. Находки от праисторическото време сочат, че през каменната и бронзовата епоха, леската, е заемала обширни площи, било самостоятелно, било в състава на тогавашните гори. Предполага се, че първите културни сортове лешници римляните са пренесли от Германия.
Древногръцкият мит въздигал бога на бурите Донар и бога на плодородието Тор в покровители на орехоплодните овощия. Затова хората окачвали по врати и прозорци лешникови клонки, за да се предпазят от гръм и зли духове.
Листата, кората, прашецът и сокът на леската са били използвани за лечение на рани от дълбока древност. Може би затова пръчката от леска, е станала емблема на съвременната медицина под името Асклепиева пръчка.

Леската достига до 9 метра височина. Цъфти рано напролет. Мъжките и женските цветове се развиват на едно и също дърво. Мъжките реси са къси, зеленикавосиви, а женските са в групи във вид на едра, продълговата пъпка, червеникава на върха. Прашецът на тичинковите реси се издухва от вятъра и опрашва плодниците, в които завързват лешници. Леската цъфти и дава плод след четвъртата си година.

Първите гости на леската през пролетта са пчелите, дошли да събират медоносния прашец от цветове й. А първият берач на зрелите орехчета, е катеричката. Лешниците са нейна любима храна и от тях тя трупа запаси за през цялата зима.
Ако искате да си наберете лешници, трябва да потърсите лешниковата майка край доловете, сенчестите и влажни места. Понякога лешникови храсти ще намерите и на припечни места, но на свежи и плодородни почви.

Изчислено, е, че 100 ядки задоволяват нуждата на организма на човека от 682 калории. По съдържание на минерални вещества, лешникът значително превъзхожда и ореха. Тъй като магнезият, фосфорът, желязото, калият, калцият и др., които съдържа, имат най-голямо значение за изграждането и укрепването на организма на децата.

През август и септември, когато узреят лешниците, един човек може да събере до 10 килограма за един ден. Лесно се берат, ако на земята се разстеле платнище и храстът силно се разтърси. За да не се спарят и развалят, лешниците трябва да се сушат десетина дни на открито, разстлани на тънък пласт.