Шефлерата, често продавана под други имена(Heptapleurum например), e пищно вечнозелено растение от Австралия и Югоизточна Азия, с дълги тънки клони и тъмнозелени(често пъстри) листа, съставени от 4 или 5 по-малки листенца при младите растения – до 12 у възрастните екземпляри, събрани заедно в чадърче.
Може да се поощри, както растежът й на височина(стига внушителни размери за сравнително кратко време), така и на ширина(връхчетата се подрязват и шефлерата добива по-нисък и кичест вид). Най-голямата разновидност, Schefflera actinophilla, се развива по-бавно, но несъмнено има по-впечатляващ декоративен ефект.
Това растение вирее най-добре при постоянна годишна температура, която не надвишава 20 градуса и не пада под 10 градуса през студените месеци.
Шефлерите предпочитат добре осветените, но не пряко изложени на слънчевите лъчи места, но понася чудесно и сенчестите, стига смяната на степента на осветеност да не, е прекалено внезапна. Лятото, почвата трябва да се напоява обилно, а зимата да се поддържа леко овлажнена. Да се осигури висока влажност, като листата се оросява често. Има нужда от добро проветряване, но трябва да се пази от течения.
Тори се с хранителен разтвор на всеки 2-3 седмици от април до септември. Ако топлото време продължи повече от обикновено периодът на растеж се удължава и торенето трябва да се съобрази с новите му граници.
Шефлерата се пресажда на всеки 2 години, през пролетта, ако саксията й, е омаляла. Потребна й, е високохумусна почва.
Да не се занемаряват наторяването и пресаждането, защото в противен случай ниските листа ще окапят, а вместо тях няма да покарат други.
Проблеми и решения
Завехнали листа – Причината трябва да се търси в наднорменото количество вода или в прекалената сухота – листата потъмняват и клюмват. Прекомерното напояване причинява пожълтяване на растението, затова, е най-уместно да се полива само, когато пръстта стане суха на допир.
Паразити – Често шефлерата бива нападната от въшки, които изсмукват лимфата от меката част на листата и от листните пъпки, като предизвикват потъмняване и олепване. При подобно заболяване, растението да се пръска с малатион всеки две седмици до лятото.