71 % от земната повърхност е покрита с вода, но само 2,5 % от нея е сладка и само 0,4 % се намира в реките и езерата. Останалата част е на полюсите и във вътрешните земни слоеве.

В човешкия организъм 91 % са течности, в основата на които стои водата. От всички продукти необходими за оцеляване водата, топлината и въздуха имат първостепенно значение. Човек живее без храна седмици, без вода той умира за дни, а без въздух – за минути.

Попаднал в сложна ситуацияв кърти бизнеса и при липса на питейна вода човешкият организъм бързо се обезводнява . Наблюдава се едно явление, което се нарича дехидратация. Загубата на вода се увеличава, ако потърпевшия повръща или има диария (това се наблюдава основно при хранителни отравяния или морска болест). Сама по себе си дехидратацията е заплашващо живота на човека състояние. В началния стадий при къртене може да притъпи разума и да отслаби защитната воля и желанието за оцеляване. Жаждата и обезводняването са сериозен симптом и се проявяват в загуба на апетит, летаргия, нетърпение, сънливост, емоционална нестабилност, неясна реч и мисловна несвързаност най-вече при тежък физически труд като къртене и извозване. Лечението е директно – набавяне на загубената течност чрез пиене на топла вода (по-бързо се възприема от организма, отколкото студената вода).

Циркулация на вода в човешкия организъм

В умерения климат човек се нуждае от 2-2,5 литра вода на денонощие. В екстремални условия тази норма се нарушава. За да се поддържа хидробаланс трябва да се има в предвид загубата на течност в нормални условия, която е приблизително от:

– уриниране – 1,5 л.

– потене – 0,1 л.

– дифузия на кожата – 0,05 л.

– изпарение от издишването чрез белите дробове – 0,08 л.

При екстремални кърти чисти извозва условия, нуждата от вода чувствително се повишава. Така например:

– при висока температура на въздуха (35-40 ^оС), човек губи за едно денонощие до 4 литра вода от потенето;

– от интензивно движение или работа се предизвиква изпотяване:

– високата надморска височина (над 2 500 метра) също води до консумация на течности;

– изгарянията (от слънчева радиация и пожари);

– заболявания (особено стомашно-чревни);

– злоупотреба с алкохол;

Когато количеството на питейна вода е недостатъчно е необходимо икономична консумация, което се постига по следния начин:

– пиене на вода на малки глътки;

– по-дълго задържане на водата в гърлото;

– човек да не се преуморява;

– по-дълги почивки;

– да се избягва пушенето и да не се употребява алкохол (последният използва водата от жизнено важни органи);

– почивките да са на сянка;

– да се яде колкото е възможно по-малко (в процеса на храносмилането се използва вода – особено трудно се преработва мазнината);

– да се намалят разговорите, да се диша с нос, а не с гърло;

– след намиране на вода, последната да се пие на почивки и по малко за да се запази стабилното здраве в дадената ситуация;

– предвижването по възможност да се извършва нощем или рано сутринта;

– не е желателно събличането до голо, тъй като потта в облеклото охлажда въздуха, който е между тъканта и кожата и намалява активността на потните жлези;

– по възможност носенето на светли дрехи е за предпочитане, понеже отразяват слънчевите лъчи и е налице минимално повишаване на телесната температура.

Откриването на водоизточник е от особено значение за оцеляване. Признаците за наличие на вода са:

– събрани в рояк насекоми;

– изобилие на водна растителност (върба, камъш);

– пътеки на животни;

– извори и скални пукнатини;

– дъна на долини.

Събиране на вода в кондензатори

Дърветата с коренната си система могат да събират влага от водоносния слой на почвата до 15 м. (в някои случаи и повече).

При оцеляване може да се използва:

– найлонова торба: Откъсват се клони от дърветата и тревисти растения и се поставят в торбата. След което завързаната торба се поставя на слънце.

– транспирационна торба. В голяма найлонова торба се обхваща клон от дърво или храст. Отворът на торбата се завързва около клона.

– слънчев дестилатор. Изкопава се дупка с d = 0,9 m и H = 0,6 m. В центъра се поставя съд за вода. Дупката се покрива с найлон като хидроизолация, като краищата му се уплътняват с пясък, пръст или камъни. Поставя се камък в центъра на найлона. Слънчевата радиация повишава общата температура на въздуха и почвата в дупката и в нея се образува изпарение. Слънчевият дестилатор се използва за дестилиране на замърсена вода (морска вода). За целта на 0,25 м от дестилатора се изкопава малка дупка, излива се замърсената (морската) вода в нея. Почвата ще я филтрира, преди последната да се просмуче в дестилатора.