Има решаващо значение за функционалното състояние, работоспособността и ефективността на трудовата дейност на човека, а от там и за функционирането на ергономичната система като цяло. Хигиенните норми, пределно допустими норми и концентрации са определи за случаите, при които даден фактор на средата действа самостоятелно върху човека. В условията на съвременното производство винаги съществува комплекс от неблагоприятни фактори. Оптималните стойности на параметрите на работната среда трябва да бъдат постигнати чрез икономично проектиране. По този начини се постига комфорта на работното място.

Освен комфортна работната среда може да бъде и дискомфортна – това е състояние, при което временно намалява работоспособност, предизвиква неприятни субективни усещания и функционални изменения, неизлизащи извън границите на нормите.

Друг вид е екстремалната работна среда – намалява работоспособност а и предизвиква функционални изменения излизащи извън нормите

Свръхекстремалната работна среда – тя води до патологични изменения в организма на човека и невъзможност за изпълнение на възложените му задачи.

Фактори:

Микроклиматични:

1-Температура – топлинния комфорт се определя като състояние на човека удовлетворен от условията на обкръжаващата среда, при което той не знае иска ли да измени условията в средата, така че да стане по топло или по студено. Темп е важен термодинамичен параметър на микроклимата. Измерва се в градуси или Келвин. Температурата в помещенията се измерва в зависимост от постъпилите топлинни потоци от двигатели, съоръжения, отоплителни тела, хора и др. топлинни източници. Темп на въздуха в раб помещения не трябва да бъде по ниска от 12 градуса в зимен режим и по висока от 28 градуса в летен

Движение на въздуха – характеризира се с два показателя – посока и скорост. Измерва се в метри/секунда. Съществува пряка връзка м/у температурата и скоростта на въздуха. Това е определено от субективното усещане на човека за т.нар “течение”

Чистотата на въздуха – определя се от съдържанието на вредни вещества по вид и консистенция в mg на m­³. Абсолютно чист въздух практически не съществува. Тъй като съдържанието на определен вид вредност е ограничено от пределно допустимите концентрации, следва определенията: „Ергономично чист е този възду, в който всички вредни вещества са с концентрация по ниска от пределно допустимите концентрации. Вредните вещества са газове, пари, прах с различен дисперсен състав. По начин на въздействие върху човека вредните газове, пари и аерозоли се класифицират като: токсични (отровни), дразнещи сенсибилизиращи (повишаващи чувствителността на организма и водещи до алергии), канцерогенни (водеши до ракови заболявания), мутангенни (действат върху клетките на организма като предизвикват вредни изменения в тях)

Балансът за вредни вещества задължително се изработва за всяко вещество в грам за час и милиграм за час.

Инфрачервена радиация – тя е част от електромагнитния спектър. Характерно за нея е, че се определя и зависи от температурата на телата.

2-Осветлението – един от факторите на раб. Среда, от който най-високо зависи ефективността на трудовата дейност на човека. Рационалното осветелние създава условия за нормалното протичане на зрителните процеси. При недостатъчно и нерационално осветление окото се адаптира къмнего, но това става  за сметка на съдовата и нервната система. Основните свойства на зрителния анализатор, които имат значение са: скорост на зрителното възприятие; устойвивост на ясното виждане и контраст на чувствителността. Осветлението се характеризира с количествени и качествени показатели. Към количествените се отнасят светлинен поток, интензитет на светлината, осветеност, яркост. Тази част от лъчистия поток, която се възприема от зрението на човека като светлина се нарича светлинен поток. Измерва се в лумени. Това е повърхностната плътност на светлинния поток => единица мярка лукс. Осветеността е основен обект на санитарно-хигиенните норми.