Общи сведения Стъкло се наричат всички аморфни тела, получени чрез преохлаждане на минерални стопилки, независимо от химичния състав и температурна област на втвърдяване, притежаващи в резултат на постепенното увеличаване на вискозитета механични свойства на твърди тела, при което преходът от течно в стъкловидно състояние трябва да бъде обратим. Стъкловидното състояние се характеризира с наличието на неголеми участъци с правилно подредена структура, липса на кристална решетка, изотропност на свойствата, липса на точна температура на топене. Съществуват много и разнообразни по своите свойства (оптични, механични, термични и др.) стъкла. Те съдържат различни стъклообразуващи компоненти – окиси на силиций, натрий, калий, калций, бор,титан, цирконий, олово и др. В зависимост от стъклообразуващите компоненти стъклата се подразделят на: силикатно, боратно, боросиликатно, алумосили-катно, бороалумосиликатно и др.

От изброените стъкла само силикатното намира приложение в строителството. Строителното стъкло има следния химичен състав: 75 – 80% SiO2, 10-15% СаО, до 15% NаО и минимални количества Al2O3 , Fe2O3 , K2O. Обикновеното строително стъкло притежава най-разнообразни физико-механични и химични свойства. Обемната му маса е от 220 до 2800 kg/m3, якостта на натиск от 300 до 1200 МРа, якостта на опън е малка 35 – 85 МРа. След закаляване якостта може да се увеличи от 3 – 4 до 12-15 пъти в сравнение с тази на обикновеното стъкло. Стъклото има голям модул на еластичност от 47 000 до 100 000 МРа. Твърдостта по Моос е от 5 до 7, като по-голяма е на кварцовото и боросиликатните нискоосновни стъкла. Стъклото слабо се съпротивлява на ударно натоварване, т. е. то е крехък материал. Специфичният топлинен капацитет при стайна температура е от 0,63 до 1,05 W/(kg.К). Топлинното деформиране е ниско, зависи от химичния състав и се движи в границите от 9. 10-6 до 15.10-6 1/К. Топлопроводността на обикновеното стъкло също зависи от химичния му състав, но и от температурата. Така например при 100°С коефициентът на топлопроводност е от 0,4 до 0,82 W/(m.К). Стъклото лесно се поддава на механична обработка при нормална температура: рязане, шлайфане, пилене, полиране без къртене и др. В пластично състояние при температура около 800 – 1000oС то се формува, надува, изтегля на листове, тръби и влакна, може да се заварява като мека хидроизолация. Получаване на стъкло Основните суровини за получаването на строителни силикатни стъкла са: кварцов пясък, варовик, креда, сода или натриев сулфат, каолин и др. Основна суровина е кварцовият пясък – SiO2. Той трябва да съдържа минимални количества примеси (окиси на желязото, хрома, титана и др.), които влошават свойствата му и намаляват светопропускливостта. Производството на стъкло включва в общи линии следните технологични операции: подготовка на суровините (раздробяване, смилане, сушене); приготвяне на стъклена шихта; „варене“ на стъкломасата; преработка (формуване) на стъклени материали и изделия; термична, механична или химична обработка на готовите изделия за подобряване на свойствата им.   Видове листово стъкло Листовото стъкло е едно от най-разпространените стъкла и е предназначено за затваряне на светлинни отвори в сгради и съоръжения: прозорци, врати, куполи и др. Подразделя се на обикновено и закалено; полирано и неполирано; безцветно н цветно; плоско, релефно, вълнообразно и др. Наред с обик­новеното листово стъкло се произвежда и специално стъкло; армирано, топлопоглъщащо, топлоотразяващо и др. Листовото стъкло е основната продукция на повечето от стъкларските заводи у нас. Изделия от стъкло В строителството намират широко прилжоение стъклени изделия, които в зависимост от предназначението се разделят на:

конструктивни – стъклени блокове, профилно стъкло, стъклопакети и др., и преградни – цветни плочки, стъклена мозайка, прозорци и др. У нас се произвеждат кухотели стъклени блокчета, които намират приложение за изграждане на вертикални отвори, самоносещи вътрешни и външни стени и др. Имат ниска обемна маса около 800 кг/м3, нисък коефициент на топлопроводност 0,44 – 0,50 W/(m.К), якост на натиск 4 МРа, добри звукоизолационни свойства и достатъчна светопропускливост 50 – 60%. Целесъобразно е да се използват за промишлени сгради, хотели, сгради с масово пребиваване на хора и др., към които има повишени изисквания за пожарна безопасност. Имат добра пожароустойчивост около 19 – 22 минути. При температура около 900 – 950°С повърхността им започва да се разтопява, но процесът продължава дълго поради големия топлинен капацитет и малката топлопроводност, която притежават. Пеностъкло – представлява лек порьозен материал от стъкло. Той е високоефективен строителен материал, който съчетава ценни свойства: висока механична якост, малка обемна маса, ниска топлопроводност и водопопиваемост и др. Ценно свойство е добрата вожароустойчивост и сравнително високата температура на приложение. Пеностъклото се получава по няколко метода, но в промишлени мащаби се получава по т. нар. „прахов“ метод като при кърти, чисти, извозва ситуациите. Същността на този метод се състои в следното: стъклената шихта, включваща смляно стъкло и газообразувател (от 0,5 до 3% от общата маса), се насилва в специални форми, нагрява се до разпенване, след което се охлажда. Като газообразуватели се използват вещества, които при нагряване се разлагат и отделят газове: кокс, антрацит, варовик, креда, мрамор, калциев карбид  силициев карбид , пиролюзит , селитра  и др. Изборът на вида и количеството на газо-образувателя зависи от температурата на спичане на стъклото, от порьозността, цвета на пеностъклото и др. Приложението на пеностъклото в голяма степен се определя от много добрите му топлоизолационни свойства. Именно те определят и неговото приложение главно за изготвяне на топлоизолационни материали, използващи се за топлоизолация на стени, подове, покриви на промишлени, жилищни и обществени сгради, : топлоизолации на промишлени хладилници и технологично оборудване и др. Няма съмнение, че пеностъклото като високоефективен материал има голямо бъдеще и ще намери по-широко приложение във всички сфери на строителството и техниката. Материали и изделия със стъкловлакнеста структура Към тази група материали се отнасят тези, които имат влакнеста структура и неорганичен произход. В зависимост от вида на суворината се разделят на две групи: минерални и стъклени. Основната суровина за получаването на първата група е стопилка от шлака, мергел, каолин, базалт и др., втората група се получава от почти същата суровина, от която се получава стъклото. МИНЕРАЛНА ВАТА – представлява влакнест материал, който се получава от силикатни стопилки на шлака, мергел, каолин, базалт и др. или техни смеси. Производството включва две основни технологични операции: получаване на стопилка и превръщането й в тънки влакна. Стопилката се получава във вагрянки или вани пещи, а превръщането й във влакно се извършва по няколко способа – чрез раздухване на течна стопилка, чрез центрофугиране и др. Получените влакна имат диаметър от 3 до 5 цкт. След уплътняване на влакната се получава минерална вата. Тя не гори, не гние, не се разлага и не се кърти от вятъра. Има добра мразоустойчивост, химическа и биоустойчивост и е с висока топлоустойчивост, т. е. тя е топлоизолационен материал.         1 Минералната вата се използва за топло и звукоизолационниизделия – плочи, сегменти, въжета, дюшеци, кечета и др. Намира приложение и като топлоизолационен материал за т. нар. противопожарни врати (среден топлоизолационен слой) в съчетание с желязо или стомана. Използва се и като топлоизолационен и армиращ компонент при получаването на противопожарни замазки. Има широки температурни граници на приложение от – -200 до +600 – 650°С. СТЪКЛЕНА ВАТА – представлява влакнест материал с типична стъклено-влакнеста структура. Получава се по различни способи от силикатна стопилка. Технологията на получаване е близка до технологията за получаване на минерална вата. Стъклената вата се характеризира с висока якост на опън на влакната, виброустойчивост, малка хигроскопичност, био-устойчивост, диелектрични свойства, нисък коефициент на топ­лопроводност (около 0,4 – 0,5 W/(m.К) и др.Стъклената вата служи като полуфабрикат за производството на топло- и звукоизолационни материали и изделия – въжета, ленти, дюшеци и др. Може да се използва и в насипно състояние. Има’ допустима температура на приложение до +400°С. Стъклокристални материали (ситали) Ситали се наричат материалите, които се получават от разтопена стъклена маса и имат ситнокристална структура. За първи път са получени от И. И. Китайгородски чрез вкарване на специални вещества (ТЮ,, 2г0д и др.) към стъклената шихта, които образуват в нея центрове на кристализация, на чиято основа става кристализация на голяма част от материала. Характрна особеност на получената структура е това, че между микроскопичните кристали с диаметър около 1-2 цк:т (няколко микрона) равномерно е раз­пределена стъкловидна фаза (некристализирало стъкло с размери около един микрон). Количеството на стъклената фаза е около 5 -10%. Специфичната структура на ситалите осигурява, от една страна, запазване на свойствата на стъклото – химическа устойчивост, топлопроводност, светопрозрачност и др., а от друга страна, им придава повишена якост, термична устойчивост, рязко намалява крехкостта и издръжливостта на удар при къртене. Твърдостта на някои ситали се приближава към твърдостта на закалените стомани и е около 25 пъти по-голяма от твърдостта на обикновеното стъкло. В зависимост от изходната суровина се получават следните видове ситали: технически – на основата на изкуствени композиции, съдържащи окиси и соли на метали; петроситали – получават се на основата на естествени каменни материали – базалт, диабаз, гранит и др.; шлакоситали – получават се от металургични и други шлаки. Технологията на получаване на ситалите е близка до тех­нологията на получаване на стъкло с дибър интериорен дизайн. Особеност е това, че към шихтата се добавят специални добавки – суединения на флуора и фосфора, алкалоземни метали но не и някакви   бетони и др., които катализират процеса на кристализация при термообработката на материала. Ситалите намират най-разнообразно приложение: за изготвянето на ллочи, тръби, електроизолатори, химическа апаратура и др. В строителството се използват като конструктивен и изолационен материал – пътни покрития, тротоарни плочки, облицовки и др. Допустимата температура на приложение достига до +700°С, а за шлакоситалите до 750°С. При температура 950 – 1000°С ситалите се размекват. ПЕНОСИТАЛИ – представляват порьозен материал, който се получава-чрез експандиране на ситал или шлакоситал. Благодарение на порьозната структура имат много добри топлоизолационни свойства при сравнително висока якост на натиск – 6-14 МРа. Пеноситалите имат затворени пори и малка хигроскопичност и водопопиваемост. Изделия от пеноситал имат допустима тем­пература на приложение до 750°С и могат да се използват за топлоизолации на промишлени пещи, топлопроводи и др.