Видове промишлени аварии при внезапна технологична повреда на машини и съоръжения

Промишлената авария е внезапна технологична повреда на машини, съоръжения и агрегати, съпроводена със спиране или сериозно нарушаване на технологичния процес, с взривове къртене на стени и събаряне на сгради, образуване на пожари, замърсяване на околната среда, разрушения, жертви или заплахи за живота и здравето на населението.

В химическата промишленост авариите с отделяне на отровни вещества водят до поразяване на хора и разрушаване на  машини и съоръжения. Тези производствени аварии често са съпроводени с експлозии с огромна разрушителна сила и с пожари, водещи до големи материални загуби и замърсявания на въздуха на цели райони с промишлени отровни вещества.

По-големи промишлени аварии в България са:

– На 28.02.1985г. в Нефтохимическия комбинат в град Плевен при неспазване на правилата за ремонт в цеха за вакумна дестилация се е образувал пожар, при който е разрушено обурудването в цеха;

– На 4.09.1985г.в металургичния комбинат „ Кремиковци“ – София е станала експлозия в цеха за студено валцуване при ремонт на резервоар за солна киселина, поради неспазване на инстрикцията за техническа безопасност. В резултат на аварията са загинали 6 души.

– На 1.11.1986г. в завод 2 за производство на хлор, винхлорид в Химическия комбинат Девня става един от най-крупните производствени аварии. Цехът е разрушен, загинали са 20 души, а 18 са ранени. Нанесени са значителни материални щети.

– На 09.10.2007г. в завод „Арсенал“ гр. Казанлък се взриви устройство за производство на експлозиви. Убит е един, а ранени четирима работника.

Най-често срещаните промишлени отрови са амоняк и хлор. Амонякът е силмо отровен задушлив газ, два пъти по-лек от въздуха, разтворим във вода. Предизвикава сълзотечение, сърбеж, зачервяване на кожата, блки в очите. Засяга горните дихателни пътища, а това води до силни  пристъпи на кашлица. В случаи на тежки отравяния може да настъпи сърдечна слабост и смърт.

Хлорът е силно отровен газ с остра, задушлива миризма, негорим, с жълтозелен цвят, разтворим е във вода. Предизвиква силно раздразнение на дихателните пътища, кашлица, болки в гърдите, парене и сълзене в очите, предизвиква изгаряния на кожата. При висока концентрация може да причини оток на белите дробове и смърт.

Радиоактивното замърсяване може да се получи при разпръскване на радиоактивни вещества по повърхността на предмети от околната среда, във въздуха и в течности. Тези вещества могат        да попаднат върху кожата на хората /външно замърсяване/ или вътре в тялото /вътрешно замърсяване/. Отстраняването на външното замърсяване с радиоактивни вещвества се постига чрез обилно измиване с вода и миещи препарати. Вътрешното замърсяване е много опасно, може да доведе до тежки и необратими последствия за организма.

Опасност от радиоактивно замърсяване може да възникне вселдствие на радиационна авария, трансграничен пренос или при нарушаване мерките за безопасност при работа с източници на йонизиращи лъчения.

За територията на България нормалният радиационен фон е от 0,08 до 0,4 микросиверта в час. Въпросите свързани със сигурността    на АЕЦ имат важно занчение за всички страни. Извършва се непрекъснат радиационен контрол и се предприемат изключително строги превантивни мерки за недопускане на аварийна опасност. Осъществява се обмен на информация чрез Международна агенция по атомна енергия /МААЕ/ към ООН, подписани са двустранни спогодби между съседни страни за ъведомяване и оказване на помощ. Възможността за възникване на авария в АЕЦ е сведена до възможния минимум. Това се отнася и за нашата АЕЦ „Козлодуй“.

При различните замърсявания, хората трябва да използват индивидуални средства за защита – противогаз, респиратор, памучно-марлена превръзка.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *