Булка Гъба

Една от най-красивите наши гъби с право, е наречена булка. Яйцевидното и плодно тяло постепенно излиза от бавно разпукващо се бяло було, за да израсне чудно хубава, полусферична шапка, която със златистожълтия или оранжевочервения си цвят от далеч примамва погледа на гъбаря.

Дългото жълто, цилиндрично и месесто пънче, покрито с къси, нежни влакънца, с набраздено висящо надолу като туника златисто пръстенче, придава на гъбата по-изящен вид. Отдолу шапчицата, е подплатена с гъсти, жълти и крехки пластинки, а пънчето в долния край, е обвито в бяла торбичка – волва. Месото й, е жълто само под покривната кожица на шапката. После то става бяло и, е с превъзходни вкусови качества.

Булката гъба расте в дъбовите и буковите гори. Бере се през лятото и есента. Но при брането й трябва да се внимава, тъй като има друга ОТРОВНА гъба, която убийствено много прилича на нея и само наблюдателното око на опитен гъбар би забелязал разликите. Това, е отровната червена мухоморка. Тя се отличава от „Булката” по това, че червената й шапчица, е обсипана с малки бели или жълтеникави точици и отдолу пластинките й са бели или бледожълтеникави.

Виолетка

Светът на гъбите, е огромен, пъстър и разнообразен. Размерите им от микроскопични достигат до един метър, а понякога и повече. Голямо, е разнообразието и в цветове им. Ако посетите през лятото някоя поляна в нашите широколистни и иглолистни гори, сред пъстрите горски цветя ще забележите и виолетови и дори сини цветчета. Възможно, е от далеч да се объркате, че това са теменужки, но като се гледате ще установите, че са гъби.

Шапчицата на тази гъба достига диаметър около 15 сантиметра. Пънчето й, е с цвета на шапката – виолетово или синьо, което след време става по-светло. В основата си, е удебелено и грапаво. Пластинките са виолетовосини. Появява се през септември и се бере до края на октомври. Може да се консумира заедно с пънчето.

При положение, че искате да си наберете виолетки – не се плашете, за разлика от повечето видове, тя няма отровен двойник!