Астилбата е широко разпространена в Източна Азия и Северна Америка и е компактно, елегантно растение. Нейното пересто – разчленение и блестящи листа остават декоративни през цялото лято. А мъничките цветчета, събрани в крупни съцветия, се издигат на ажурни листа, като нежни, разноцветни султани. Астилбата цъфти дълго, от началото на юли до средата на август.

Най-популярните хибриди на Арендса са високи (70-100 см) храсти с различна окраска. За тях трябва достатъчно голяма площ, примерно 50х50 см. Има ниско растящи форми, в частност, китайската астилба (15-20 см), но и нея й трябва площ 30х30 см. Има множество други видове, като японска, корейска, тунберга и др. Всичките те са прекрасни, така ще изберете тази, която ви харесва.

Астилба прекрасно расте в полусянка. И дори в сянка крупните дървета се чувстват превъзходно. Те, разбира се, растат и на слънце, но изсъхват много по-бързо, като съцветията избледняват и губят светлия си цвят. Често се препоръчва да се използва астилбата за декориране на флокс. Това разбира се може да се направи, но вариант не е много добър. Като първо, на флокса му е нужно слънце и като второ на флокса му е нужна почва с неутрална реакция, а астилбата предпочитат полусянка и слабо киселинна почва. Таке, че, да се стремим да угодим на едното растение, ние ще създадем не много добри условия за другите.

Астилбата предпочитат богата на хумус влажна почва, а затова трябва да се полива в сухия сезон, иначе нейното съцветие бързо ще изсъхне и ще загуби всякаква декоративност. Добре е да се засажда през август след цъфтежа.

При астилбата има една особеност. Нейното коренище годишно расте около 4 cm, а след това се оголва. При нея се изисква подсилка на почвата всяка есен, иначе растенията могат да измръзнат през суровата зима. Така ще останат унилите съцветия, които няма да разцъфнат през лятото, докато окончателно не изсъхнат. Много градинари това не го знаят и просто почистват и изхвърлят растението от своята градина.

Астилбата няма вредители и болести, което е добре, защото не се изискват особени грижи. След цъфтене цветниците следва да се изрежат, а надземната част да се остави да зимува. Тя ще се задържи под снега и ще послужи за своеобразно укритие в студената зима. Дори и без всякакво укритие астилбата отлично ще зимува на северозапад. Ранната пролет остатъците от старата надземна част трябва да се премахне. Но може и късна есен да се отреже цялата надземна част до земята, за да се прикрие напиращото коренище. Пролетта растението, естествено, не се разсява.